Регионални профили
Български English
  • Български English
  • Икономически център Плевен
  • Начало
  • Новини
  • Анализи
    • Анализи 2024
    • Анализи 2023
    • Анализи 2022
    • Анализи 2021
    • Анализи 2020
    • Анализи 2019
    • Анализи 2018
    • Анализи 2017
    • Анализи 2016
    • Анализи 2015
    • Анализи 2014
    • Анализи 2013
    • Анализи 2012
    • Невронни мрежи
  • Области
  • Икономически центрове
    • Икономически центрове - 2023
    • Икономически центрове - 2017
  • Общински анализ
  • Данни
    • Данни за регионите
    • Методология
    • Карти
  • За нас
    • За ИПИ
    • Контакти
    • Позовавания
    • FAQ
    • Събития
    • Работни срещи

Икономически център Плевен

ОБЩ ПРЕГЛЕД

Близо половината от произведената продукция в центъра се генерира от преработващата промишленост и селското стопанство, като голяма част от икономическата активност е концентрирана в община Плевен. Инвестиционната активност постепенно се покачва, но чуждестранният интерес е сравнително ограничен. Коефициентът на безработица в периферията е чувствително по-висок от този в ядрото на икономическия център, а значителни различия съществуват и по отношение на качеството на образованието.

ГЕОГРАФСКИ ОСОБЕНОСТИ

ИЦ „Плевен“ се състои от пет общини – Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Плевен и Пордим. Всяка една от тях попада на територията на област Плевен, като в тях живеят 65% от населението и работят 79% от наетите в цялата област. Ядрото на икономическия център – община Плевен, привлича под формата на ежедневни мигранти близо 15% от наетите в общините Пордим и Гулянци, 21% от наетите в Долни Дъбник и 27% от наетите в Долна Митрополия.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИИ

ИЦ „Плевен“ се отличава с висока степен на концентрация на произведената продукция (80%) и наетите лица (87%) в своето ядро – община Плевен. Ключово е значението на преработващата промишленост, като нейният дял от общата произведена продукция в рамките на ИЦ „Плевен“ нараства от 37,4 на 39,5% в периода 2011–2015 г. Селското стопанство също е добре развито, като отговаря на 12,4% от общата произведена продукция. Две трети от селскостопанската продукция се генерира в периферията на икономическия център. Други водещи икономически дейности са търговията (9,7%), строителството (9,0%), транспортът, складирането и пощите (7,4%) и здравеопазването и социалните дейности (5,7%).

През 2015 г. инвестициите в дълготрайни материални активи нарастват до 286 млн. лв., като най- сериозно увеличение спрямо 2014 г. се наблюдава именно в селското стопанство (15 млн. лв.) и операциите с недвижими имоти (33 млн. лв.), а най-сериозен спад – в търговията, транспорта и туризма (–21 млн. лв.). Над 70% от общите разходи за ДМА са генерирани в община Плевен, но Долна Митрополия и Долни Дъбник генерират близо 50% от инвестираните през 2015 г. 83 млн. лв. в сферата на селското стопанство.

Въпреки покачването на общата инвестиционна активност чуждестранните инвестиции в ИЦ „Плевен“ отчитат известен спад през 2014 и 2015 г. Близо 60 млн. евро (над 90% от общите ПЧИ) са концентрирани в община Плевен, а още около 5 млн. евро си разделят общините Долна Митрополия и Пордим. Близо 75% от ПЧИ в края на 2015 г. са в индустрията, а около 20% – в търговията, транспорта и туризма.

ПАЗАР НА ТРУДА

През 2016 г. безработицата в центъра стига до 12,1%, което е и най-ниското ниво от 2011 г. насам. В община Плевен безработицата така и не надхвърля 10% дори в най-тежките години за пазара на труда, а през 2016 г. спада до 7,6%. Различията спрямо периферията обаче са значителни – безработицата в общините Долна Митрополия, Долни Дъбник и Пордим остава около 20%, а в Гулянци – над 35%.

В периода 2011–2015 г. не се наблюдават значими промени в разпределението на наетите лица между отделните икономически дейности или общини. Огромната част от наетите (87%) работят в община Плевен, а на секторно ниво преобладават наетите в преработващата промишленост (31%), търговията (15%), образованието (9%), здравеопазването и социалните услуги (9%).

Не се наблюдават особени различия и в нивото на средната работна заплата в отделните общини, формиращи икономическия център. През 2015 г. тя достига 666 лв./месец при средно ниво за страната от 878 лв./месец. В периода 2011–2015 г. ръстът е 24,4%, което е близко до средния за страната ръст от 28%. По-съществено изоставане в средното ниво на брутната заплата се забелязва единствено в община Гулянци, където тя възлиза на 84% от средните нива за центъра.

ЧОВЕШКИ РЕСУРС И РАБОТНА СИЛА

В периода 2000–2016 г. населението спада с близо 28% в унисон с общите негативни тенденции за Северозападна България. Две трети от този спад се дължи на естествения прираст, а 1/3 – на механичното движение на населението. През последните няколко години естественият прираст е около –8‰, а механичният достига средно около –5‰. Средно за пери-ода 2000–2016 г. в центъра всяка година се заселват 3,4 хил. души, докато 4,2 хил. души го напускат.

През 2016 г. 61,8% от населението е на възраст 15–64 години, като близо 80% от него живеят в община Плевен. Коефициентът на демографско заместване (съотношението между населението на възраст 15–19 и това на 60–64 години) варира значително между отделните общини, като най-висок е в Долни Дъбник (72%), а най-нисък – в Гулянци (48,7%). Средната стойност е 59,5%, което означава, че на всеки 100 души на възраст 60–64 години, на които предстои да напуснат пазара на труда, се падат по-малко от 60 души на възраст 15–19 години, които да заемат техните места.

Професионалното образование, което заема водещо място в ИЦ „Плевен“, е съсредоточено в община Плевен, където се намират над 85% от обявените свободни места за прием през учебната 2016/2017 г. Професионалните гимназии по селско стопанство в общините Пордим и Долни Дъбник ежегодно откриват места за около 150 ученици, а още над 100 се откриват в професионалната гимназия по винарство и лозарство в град Плевен. Образованието в сферата на туризма, хотелиерството и кулинарията също е широко застъпено и съсредоточено в Плевен, където има и образователни институции с фокус върху хранително-вкусовата промишленост, строителството и архитектурата. Обучават се също и бъдещи специалисти в сферата на компютърната техника и технологии, фармацията, текстила, ремонта на превозни средства и машини, мебелопроизводството.

Съпоставката между структурата на наетите лица и план-приема в професионалните гимназии показва, че образователната система произвежда значително повече специалисти в сферата на селското стопанство, туризма и хотелиерството от текущо наетите в тези сектори. Освен професионалните гимназии в рамките на ИЦ „Плевен“ функционират още математическа и езикова гимназия, както и училища в сферата на изкуството и спорта.

Възможностите за висше образование се предоставят от Медицински университет – Плевен, който се състои от три факултета („Медицина“, „Обществено здраве“ и „Здравни грижи“) и от медицински колеж, като са предвидени възможности за специализация и практика в местните здравни институции.

Резултатите от матурите по БЕЛ през 2016 г. показват, че средната оценка в рамките на икономическия център („добър“ 4,09) е сходна със средната оценка за страната („добър“ 4,17). Все пак по-високата оценка за община Плевен („добър“ 4,20) не е достатъчна, за да компенсира относително ниските оценки в другите общини, където най-висок резултат („до-бър“ 3,57) постига община Долна Митрополия.

Икономически центрове в България

Към началото
Изтегляне на PDF

Икономически центрове

  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Габрово-Севлиево
  • Добрич
  • Казанлък
  • Козлодуй
  • Пазарджик
  • Плевен
  • Пловдив
  • Раднево
  • Русе
  • Сопот
  • София
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Области в България
  • Благоевград
  • Бургас
  • Варна
  • Велико Търново
  • Видин
  • Враца
  • Габрово
  • Добрич
  • Кърджали
  • Кюстендил
  • Ловеч
  • Монтана
  • Пазарджик
  • Перник
  • Плевен
  • Пловдив
  • Разград
  • Русе
  • Силистра
  • Сливен
  • Смолян
  • София
  • София (столица)
  • Стара Загора
  • Търговище
  • Хасково
  • Шумен
  • Ямбол
Всички категории
  • Икономическо развитие
  • Доходи и условия на живот
  • Пазар на труда
  • Инвестиции
  • Инфраструктура
  • Данъци и такси
  • Администрация
  • Социално развитие
  • Демография
  • Образование
  • Здравеопазване
  • Сигурност и правосъдие
  • Околна среда
  • Култура
Проект на
Институт за пазарна икономика
Спонсориран от
Фондация “Америка за България”
2025  ©  Институт за пазарна икономика
Създаден от MTR Design