Български English

Анализи 2025

Икономически перспективи пред община Банско, издание 2025 (ноември 2025 г.)

Настоящият анализ представя актуална картина на икономическото развитие на община Банско, като се съсредоточава върху конкурентоспособността на местната икономика и потенциала на човешкия капитал. Направен е преглед на развитието на отделните сектори на икономиката след пандемията и е оценен ефекта върху търсенето от възстановяването след пандемията и „изглаждането“ на сезонността на туристическия поток. Икономиката на Банско е представена в сравнителен план спрямо други сходни по профил общини и са изведени основните перспективи за развитие.

В резюме основните изводи и послания от този анализ са следните:

Ръст след пандемията

  • Настоящият етап на развитие на икономиката на Банско започва с концесионирането на ски зоната. Към момента зоната и всички съпътстващи дейности допринасят за приблизително 36% от нетните приходи на предприятията, 43% от работните места и 53% от добавена стойност в икономиката на община Банско.
  • Икономиката на община Банско отчита солиден ръст след пандемията. Той е почти изключително следствие в развитието на туризма и „индустрията на гостоприемството“. През 2023 г. приходите от продажби на местните предприятия са в размер на 545 млн. лв., а добавената стойност достига 144 млн. лв. Развитието в последните години е следствие на възстановяването на социалната динамика и туризма и съответно на силните показатели в хотелите и ресторантите, включително и благодарение на разнообразяването на гостоприемството на общината с четири-сезонни инициативи и инвестиции в култура, спорт, СПА (в град Добринище)2
  • Имотният пазар в община Банско се развива бурно в последните години. Общата стойност на сделките в общината, оценена на база платения данък в местния бюджет, достига 175 млн. лв. през 2024 г. Община Банско е сред лидерите в страната по показателя приходи от данък върху възмездното придобиване на имущество на човек от населението.
  • Туризмът в Банско е възстановен, намира се във фаза на подем и има потенциал за развитие при определени условия, включително при актуализирането и провеждането на политики и мероприятия, в това число актуализиране на разрешителни и други процедури от страна на държавата.

Водеща роля на туризма

  • Икономиката на община Банско има силно изразен туристически профил. Туристическият и развлекателният сектор създават над половината от добавената стойност в местната икономика – хотелите и ресторантите носят 32,2% от добавената стойност на нефинансовите предприятия в общината, а други 20,7% се формират в сферата на културата, спорта и развлеченията.
  • За България като цяло през 2023 и 2024 г. добавената стойност в хотелиерството и ресторантьорството е около 7% от БВП. Иначе казано, за Банско този показател е над четири пъти по-висок.

Възстановяване на туризма и ефект върху търсенето

  • През 2024 г. в община Банско се отчитат 314 хил. пренощували лица, които са реализирали 869 хил. нощувки в местните хотели. Чужденците имат значим принос: 45% от туристите (пренощувалите лица) и 54% от нощувките са на чуждестранни граждани. Като се отчетат и данните за туристите в малките места за настаняване и къщи за гости (под 10 легла), броят на реализираните нощувки минава границата от 1 млн. нощувки в рамките на 2024 г.
  • Туристическият поток към Банско създава допълнително търсене в местната икономика в размер на 200-220 млн. лв. Данните за 2024 г. показват над 84 млн. лв. разходи за нощувки в хотелите в общината, към които следва да се добавят 120-140 млн. лв. насочени към местните ресторанти, търговски обекти, културата и спорта, в т.ч. ски зоната, както и туроператори и транспортни фирми.

Предизвикателства пред промишлеността и ръст на бизнес услугите

  • Естествен процес през последните две десетилетия е, че приносът на промишлеността в местната икономика постоянно отстъпва място на туризма и услугите (без загуба на доход за икономиката на Банско или страната). Общо 65-70 компании от преработващата промишленост оперират в община Банско, като приходите от продажби са в размер на 43,5 млн. лв. Броят на наетите в индустрията се свива след пандемията, като през 2023 г. промишлените предприятия дават работа на близо 470 души, основно в производството на електроника и механични конструкции, както и в мебелния бранш.
  • Секторът на бизнес услугите в община Банско отчита положително развитие в последните години. Приходите на компаниите в транспорта достигат 20,1 млн. лв. през 2023 г., което е два пъти над нивото на приходите в периода 2019-2021 г. Този мащаб на положителната динамика напълно съответства на ръста на приходите от туризъм и гостоприемство. Професионалните и административните дейности отчитат сериозен подем, като през 2023 г. приходите на компаниите достигат 11,5 млн. лв.
  • Официално наетите лица в дигиталния сектор в общината са малко на брой (20 души), но трябва да се отчита, че Банско се позиционира като добра дестинация за т. нар. „дигитални номади“, тоест хора, които работят онлайн и избират Банско, без реално да присъстват в статистиката за пазара на труда. „Номадите“ и хората и семействата придобили имоти и прекарващи свободно време в общината са едно от свидетелствата за добрата комуникационна свързаност на цялата долина.

Ръст на населението и добра образователна структура

  • През 2024 г. населението на община Банско достига 13 525 души. Банско е една от малкото общини в България, в които в дълъг период демографските тенденции са положителни. Последното е провокирано от притока на население и положителната миграция към общината, която успява да неутрализира негативният естествен прираст на населението, характерен за цялата страна.
  • Банско се характеризира с относително висок дял на населението в трудоспособна възраст. Сред значителните предимства на местната икономика е добрата образователна структура на населението, като в групата на 25-44 годишните около 40% от хората са с висше образование, а почти всички останали са със средно или професионално образование.
  • Ръстът на населението на общината е следствие на инвестициите в туризма. Но процесът става видим и вероятно необратим приблизително 10 години след началото на развитието на ски зоната и планинския туризъм.

Повече работни места и ръст на възнагражденията

  • Броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в община Банско достига над 5 хил. души през 2023 г., като след пандемията се наблюдава устойчив ръст на работните места. Наетите в обществения сектор са около 900 души, докато в частния сектор работят над 4,1 хил. души. Над половината от всички наети в частния сектор работят в сферата на туризма – над 1,6 хил. в хотелите и ресторантите и над 500 в културата, спорта и развлеченията.
  • Средната брутна месечна заплата на всички наети в икономиката на община Банско достига 1 353 лв. през 2023 г., като средната заплата в обществения сектор достига 1 816 лв., а тази в частния сектор – 1 251 лв. Годишният темп на нарастване на възнагражденията в икономиката на Банско остава на нива 16-18% през 2023 и 2024 г. Изчисленията на ИПИ показват, че през 2024 г. средната брутна заплата в рамките на община Банско достига 1 570 лв.

Пространствено развитие и конкурентоспособност

  • Банско има значима роля за българската икономика по отношение на допълнителното търсене, провокирано от туризма, както и най-висок принос в националната икономика по отношение на зимния туризъм, който в голяма степен е концентриран в общината.
  • Общината концентрира 3,5% от пренощувалите лица в местата за настаняване в страната през 2024 г. През зимните месеци приносът на Банско към националната икономика е чувствително по-висок, като през февруари 2024 г. в рамките на общината се отчитат 9,4% от пренощувалите лица и 13,9% от реализираните нощувки в страната.
  • В икономически план град Банско доминира общинската икономика. Прегледът на компаниите, в т.ч. развитието на туризма и свързаните сектори, показва, че град Банско в огромна степен формира икономическите показатели на общината. Това се подкрепя и от данните за приходите в общинския бюджет, които се формират почти изцяло от град Банско.

Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 (юли 2025 г.)

Изследването на ИПИ анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професионални специалности и разпределението на заетостта на хора с придобита професионална квалификация (ППК) в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение.

Анализът стига до извода, че системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса. Оттам идва и необходимостта от реформи в няколко направления:

  • По-широко отраслово образование: вместо силно специализирани паралелки – обучение, което развива езикови, математически и технологични умения.
  • Развитие на дуалното обучение: учене чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация.
  • Професионално ориентиране: информираният избор на специалност е ключов за съответствие с реалните възможности.
  • Възможност за трансфер между специалности: учениците трябва да могат да променят посоката си в движение, ако пазарът го налага.
  • Повишаване на трудовата мобилност: нужни са усилия за насърчаване на готовността за миграция в търсене на работа, тъй като липсата на мобилност засилва регионалните несъответствия.

Състояние на общинските бюджети в България и възможности за разширяване на финансовата автономия на местните власти (юни 2025 г.)

  • Общините имат нужда от повече собствен ресурс и дял от приходите от облагане на доходите на физическите лица.
  • Споделянето на приходите от облагането на доходите на физическите лица с общините би довело до по-висока финансова автономия на местно ниво, както и повече стимули за местните власти да работят за привличане на инвестиции, нови работни места и по-високи възнаграждения. Реалните стъпки за фискална децентрализация би отключило и дебата за административна и териториална реформа, която би следвало да е в посока на естествено окрупняване на общинската карта и свиване на броя на общините в страната.

Отстояване на независимост или симптом за уязвимост: самоотводите в България през 2024 г. (май 2025 г.)

 

Към началото