Изравнителни механизми в местните финанси : Споделяне на приходите от облагането върху доходите и модели за „изглаждане” на регионалните дисбаланси чрез насочени трансфери (март 2022)
В края на 2019 г., в навечерието на пандемията, темата за финансовата децентрализация за пореден път излезе на дневен ред. Предложението за пренасочване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общинските бюджети беше разписано от ИПИ в отворено писмо до министър-председателя и финансовия министър. Подобна реформа би дала силни стимули на местната власт да работи за икономическо развитие и високи доходи, като в същото време повиши собствените приходи на общините с над 850 млн. лв., без това да променя данъците на местно ниво. Ефектите за всяка една община в страната са разписани в специализираната страница на ИПИ – „2% в твоята община”.
Регионален поглед към състоянието на петте апелативни района в страната при повишаването и командироването на съдиите (февруари 2022)
Ясното разделение между функциите, а оттам и правомощията между законодателната, изпълнителната и съдебната власт цели да предпази едно обществото от „превземане“ на държавното управление от една от властите, тоест и от един кръг хора. Съдебната власт, за да бъде достатъчно гарантирана нейната независимост, е получила възможността да администрира самостоятелно въпросите по имущественото и кадровото си обезпечаване. Това се извършва посредством дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС). ВСС, чрез съдийската и прокурорската колегии, има задължението по силата на чл. 129, ал. 1 от Конституцията да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите.
В настоящия кратък материал ще се опитаме да дадем друга гледна точка как ВСС изпълнява това първо по важност и основно свое задължение в областта на кадровото обезпечаване на българските съдилища.
Изследване на ИПИ: Кризата с COVID - 19 и общините | Ефекти върху производството, инвестициите, пазара на труда и демографията (февруари 2022)
Пандемията от Covid-19 донесе една от най-бързо настъпилите икономически кризи в новата стопанска история на Европа. Въпреки че България понесе по-лек удар от много европейски страни, през 2020 г. бяха регистрирани значителен ръст на безработицата, прекъсвания на индустриалното производство, а в месеците на най-тежки ограничения - икономически хаос и дори спиране на международната търговия.
На този етап анализът на въздействието на кризата върху българската икономика се съсредоточаваше върху националното, и в някои по-ограничени случаи – областното ниво, най-вече заради ограниченията в достъпа до данни и индикатори. Настоящото изследване отива на следващото ниво и разграничава последствията от икономическата криза през 2020 г. в 265-те общини на България въз основа на данните за добавената стойност, износа, инвестициите, безработицата и заетостта, миграцията.