Хасково

През 2021 г. както стойността, така и ръстът на брутния вътрешен продукт на човек от населението в област Хасково са ниски. БВП нараства с едва 8% (при 17% в страната), а стойността му вече е най-ниската в страната – 9,8 хил. лв. (при 20,2 хил. лв. в страната). Заплатите и пенсиите се увеличават, но също с бавен темп. Средната годишна брутна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение през 2021 г. е 12,9 хил. лв. (при 18,7 хил. лв. в страната). Средната месечна пенсия е 521 лв. (при 537 лв. в страната). Коефициентът на Джини за подоходно неравенство в областта е сравнително нисък и през 2022 година. Бедността намалява, но остава относително висока – 30,2% от населението живее под националната линия на бедност (при 22,9% в страната).

Делът на трудоспособното население в областта намалява и продължава да е сравнително нисък – 56,3% (при 58,5% в страната). Икономическата активност нараства, но също остава ниска с коефициент от 69,2% (при 73,6% в страната). Това увеличение е съпроводено едновременно от ръст и на заетостта, и на безработицата. Коефициентът на заетост достига 68,5% (при 70,4% в страната), а този на безработицата – 6,4% (при 5,2% в страната). Предизвикателства пред местния пазар на труда остават образователната структура на работната сила и застаряването на населението. Делът на висшистите сред населението на 25–64 години през 2022 г. е 18,6% (при 29,8% в страната), а този на хората с основно и по-ниско образование – 20,1% (при 16,0% в страната). Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години намалява до 63,5% (при 65,7% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които им предстои да излязат от пазара на труда през следващите няколко години, съответстват 64 младежи, които ще се влеят в работната сила.

Инвестиционната активност в област Хасково остава слаба и през 2021 година. Броят на нефинансовите предприятия в областта е 52 на хиляда души (при 60 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи се повишават, но продължават да са ниски – 1,4 хил. лв. на човек от населението (при 3,1 хил. лв. на човек в страната). Преките чуждестранни инвестиции пък намаляват за втора поредна година и също остават много под средните за страната – 614 евро на човек (при 4,1 хил. евро на човек в страната). Тези индикатори предопределят и сравнително ограничения обем на произведената продукция, въпреки че ръстът и` спрямо предходната година е значителен. Усвояването на европейски средства също е сравнително слабо. Към 30 юни 2023 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 1910 лв. на човек, наполовина на средното в страната (2836 лв. на човек). В рамките на областта най-много средства усвоява община Свиленград.

Гъстотата на пътната и на железопътната мрежа в областта е над средните стойности за страната. По-голям от средния е и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 21,5% (при 18,5% в страната) през 2022 година. Качеството на пътищата се повишава, но остава по-ниско от средното. През 2022 г. 39,5% от пътната настилка в областта е с добро качество (при 41,1% в страната). Достъпът на домакинствата до интернет нараства през 2022 г. до 91,8% (при 87,3% в страната).

Равнищата на местните данъци в общините на територията на областта, разглеждани в тази категория, са близки, но под средните за страната и през 2023 година. Почти равни на средните са данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица и върху превозните средства и леките автомобили. По-ниски пък остават данъците върху търговията на дребно (12,84 лв. на кв. м при 13,04 лв. на кв. м в страната), върху прехвърлянето на собственост (2,61% при 2,76% в страната) и върху таксиметровия превоз (312 лв. при 471 лв. в страната). В рамките на областта най-ниски са средните данъци в общините Симеоновград и Ивайловград, а най-високи – в общините Маджарово и Хасково.

През 2023 г. самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство нарастват още и вече са трайно над средните за страната. Самооценката за предоставянето на административни услуги на „едно гише“ също е сравнително висока. Рейтингът за активна прозрачност на органите на местното самоуправление остава по-висок от средния – 72,4% в областта при 70,3% в страната. Делът на собствените от общите приходи на общините в областта през 2022 г. е 24,5% (при 29,0% в страната), а покритието на общинските разходи с местни приходи – 72,6% (при 84,2% в страната).

Естественият прираст в областта е сравнително нисък с коефициент от –12,6‰ (при –9,7‰ в страната). Коефициентът на механичен прираст също е отрицателен с коефициент от –1,5‰. Населението на областта продължава да застарява. Коефициентът на възрастова зависимост като съотношение на населението на над 65 години към това на 0–14 години достига 179,7% (при 165,9% в страната), а към това на 15–64 години – 42,0% (при 37,7% в страната) през 2022 година. Делът на градското население е съизмерим със средния за страната (72,2% при 73,6% в страната), но гъстотата му е сравнително ниска – 968 души на кв. км (при 1404 души на кв. км в страната).

Обхватът на системата на училищното образование в областта нараства, но се отдалечава от средния, който се увеличава по-бързо. Коефициентът на записване на населението в V–VII клас през 2022 г. е 86,1% (при 90,7% в страната). Делът на второгодниците е над средния, макар и с малко. Съответствието между професионалното образование и профила на местната икономика е на сравнително високо ниво заради големия дял и на учащите, и на заетите с професионална квалификация в сектора на преработващата промишленост и заради малкия им дял в строителството. Резултатите на учениците от областта са ниски и през 2023 година. Успехът на националното външно оценяване по математика след VII клас е 31,5 т. (при 35,3 т. в страната). Средната оценка на учениците от областта на матурата по български език и литература е „Добър“ 3,72 (при „Добър“ 3,93 в страната), а делът на слабите оценки намалява значително, въпреки че остава сравнително висок – 22,2% (при 17,9% в страната).

Здравеопазването в област Хасково страда от недостиг на лекари и на болнични легла. Броят на лекарите (както общопрактикуващи, така и специалисти) е по-нисък от средния за страната. В областта има един общопрактикуващ лекар на 1849 души (при 1678 души на лекар в страната). Броят на леглата в местните многопрофилни болници остава изключително нисък – 3,8 легла на хиляда души от населението (при 5,9 на хиляда души в страната). Заболеваемостта и детската смъртност са относително ниски, а продължителността на живота – сравнително висока. Средната продължителност на живота е 72,5 години (при 71,9 години в страната). Броят на преминалите за лечение болни е 165 на хиляда души от населението (при 235 на хиляда души в страната), което вероятно означава, че населението търси здравни грижи извън рамките на областта предвид ограничения брой лекари и болнични легла. Делът на здравноосигурените в областта се повишава и през 2022 г. е равен на средния за страната – 93,5%.

Натовареността на наказателните съдии в областта остава ниска и през 2022 г. (8,6 дела месечно на съдия при 10,1 в страната), въпреки че това не се отразява на бързината на правораздаването. Делът на делата, приключили в 3-месечен срок, леко се повишава до 89% и се изравнява със средния, а този на висящите дела остава 9% (при 12% в страната). Броят на престъпленията в областта се повишава, но остава по-нисък от средния в страната, а разкриваемостта им е значително по-висока. През 2022 г. регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 10,5 на хиляда души от населението (при 11,6 на хиляда души в страната). Разкритите престъпления са 60% (при 49% в страната).

Област Хасково се нарежда в челната тройка (след областите Смолян и Пазарджик) в категорията, оценяваща околната среда. Високата оценка на областта се дължи основно на сравнително ниския обем на образуваните битови отпадъци и управлението им. През 2021 г. в областта са образувани 319 кг отпадъци на човек (при 445 кг на човек в страната), а 98% от тях се предават за третиране и рециклиране (при 74% в страната). Няма значими промени в дела на населението с достъп до обществена канализация, като през 2021 г. той е 71,3% (при 74,8% в страната). Делът на домакинствата, чиято канализация е свързана с пречиствателна станция, е 53,2% (при 66,8% в страната). Делът на горската територия е близък до средния за страната – 32% в областта при 33% в страната, но нарушената територия е значително по-ограничена – 0,15% в областта при 0,43% в страната през 2022 година.

Културният живот в област Хасково е сравнително слабо застъпен. Въпреки че през 2022 г. в страната се забелязва ръст на посещенията на културни мероприятия след сериозния спад през 2020 г. (поради ограниченията във връзка с пандемията), в Хасково дори има понижение по някои показатели. Посещенията в кината намаляват до 51 на хиляда души от населението (при 590 на хиляда души в страната), а в библиотеките – до 211 на хиляда души (при 584 на хиляда души в страната). Туризмът също не е особено интензивен, въпреки че именно Хасково е областта с най-висок дял на наетите в сектора на културата, спорта и развлеченията – 2,41% (при 1,02% в страната). Броят на леглата в местата за настаняване в областта достига 13 на хиляда души (при 55 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки – 900 на хиляда души (при 3739 на хиляда души в страната).