Благоевград

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Благоевград през 2021 г. продължава да нараства сравнително бързо и достига 12,6 хил. лева. Същевременно ръстът на заплатите и този на пенсиите са близки до средните за страната. Брутната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 12,2 хил. лв. (при 18,7 хил. лв. в страната), а средната пенсия е 490 лв. (при 537 лв. в страната). Относителният дял на населението, живеещо под националната линия на бедност, нараства, достигайки 22,9% и се изравнява със средния за страната през 2022 година. Коефициентът на Джини, измерващ степента на подоходното неравенство в областта, продължава да намалява за трета поредна година и през 2022 г. е 32,1% (при 38,4% в страната).

Делът на трудоспособното население в област Благоевград продължава да намалява, достигайки 59,8% (при 58,5% в страната) през 2022 година. Икономическата активност на населението бележи спад за трета поредна година, но остава, макар и вече с малка разлика, над средната за страната – 74,0% в областта при 73,6% в страната през 2022 година. Това намаление е съпроводено едновременно със спад на заетостта и с ръст на безработицата. Коефициентът на заетост нараства до 69,9%, но вече е по-нисък от средния за страната (70,4%), а този на безработицата достига 9,4% (при 5,2% в страната).

Образователната структура на работната сила продължава да е сравнително неблагоприятна. През 2022 г. делът на населението на възраст 25–64 години с висше образование е 20,4% (при 29,8% в страната), а на това с основно и по-ниско образование – 18,4% (при 16,0% в страната). Коефициентът на демографско заместване като съотношение на населението на възраст 15–19 години към това на 60–64 години през 2022 г. намалява и остава по-нисък от средния – 63,2% в областта при 65,7% в страната. Това означава, че на всеки 100 души в областта, които ще излязат от пазара на труда през следващите няколко години, отговарят 63 младежи, на които предстои да се влеят в работната сила.

Броят на нефинансовите предприятия спрямо населението в областта през 2021 г. се запазва висок – 70 компании на хиляда души от населението при 60 на хиляда души в страната. Относителният обем на инвестициите и произведената продукция остава под средния за страната. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи нарастват до 1,8 хил. лв. на човек, а преките чуждестранни инвестиции се свиват леко до 1,7 хил. евро. Произведената продукция достига 19,2 хил. лв. на човек и е около медианната стойност за страната. Разходите за научноизследователска и развойна дейност намаляват и остават сравнително ниски. Усвояването на европейски средства продължава да нараства и изпреварва средната стойност за страната спрямо населението. Към 30 юни 2023 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативни програми в област Благоевград достига 4,1 хил. лв. на човек от населението и е третата най-висока в страната (след област Габрово и столицата). В рамките на областта най-висок е размерът на изплатените средства в община Банско.

Разположението на областта в периферията на страната и сравнително обширните планински територии обясняват ниската гъстота на пътната и на железопътната мрежа, както и сравнително малкия дял на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа. Въпреки това Благоевград е сред областите с най-добро качество на пътищата. Единствено област Сливен изпреварва Благоевград по висок дял на пътната настилка в добро състояние. През 2022 г. той е 64% при 41% в страната. Делът на домакинствата с достъп до интернет остава под средния за страната и през 2022 година.

Обратно на общите тенденции, област Благоевград се отличава със сравнително добре развита икономика, а нивото на местните данъци е ниско и през 2023 година. В рамките на областта община Благоевград е с най-високите местни данъци. Община Сатовча пък поддържа едни от най-ниските данъци не само в областта, но и в страната.

Делът на собствените приходи от общите приходи на общините в област Благоевград продължава да намалява и през 2022 г. и остава изключително нисък – 19,4% средно за областта (при 29,0% в страната). По същия начин и покритието на общинските разходи с местни приходи остава ниско – 59,9% (при 84,2% в страната). През 2023 г. както развитието на електронното правителство, така и предлагането на административни услуги на „едно гише“ в общините в Благоевград поставят областта на по-ниско от средното ниво. Оценката за прозрачност в работата на органите на местното самоуправление в общините от областта също е по-ниска от средната за страната – 61,2% в областта при 70,3% в страната.

Благоевград е сред областите със сравнително добри резултати в сферата на демографските показатели, въпреки че отново са в сила общите тенденции към бързо застаряване на населението. През 2022 г. коефициентът на естествен прираст е –7,5‰ (при –9,7‰ в страната). Областта продължава да привлича население и коефициентът на механичен прираст е положителен, макар и само 0,3‰. Застаряването на населението остава по-ниско от средното за страната и през 2022 година. Коефициентът на възрастова зависимост като съотношение на населението на над 65 години към това на 0–14 години е 148,1% (при 165,9% в страната), а към това на 15–64 години – 33,8% (при 37,7% в страната). Сравнително малка част от населението живее в градовете (59,8% при 73,6% в страната), но гъстотата му в урбанизираните територии е относително висока (2166 души на кв. км при 1404 души на кв. км в страната).

Делът на децата в детските градини в областта продължава да е сред най-високите в страната (на второ място след този в област Смолян) и през 2022 г. той е 92,6% (при 87,3% средно за страната). Благоевград е и сред областите с най-висок коефициент на записване на населението в V–VII клас – 94,5% (при 90,7% в страната) през 2022 година. Делът на второгодниците остава значително по-нисък от средния за страната. Съответствието между професионалното образование и профила на икономиката е сравнително слабо. Успехът на учениците от област Благоевград е близък, но под средните стойности за страната и през 2023 година. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта е 33,3 т. (при 35,3 т. в страната). Средният успех на матурите по български език и литература е „Добър“ 3,84 (при „Добър“ 3,93 в страната). Делът на слабите оценки е 16,6% (при 17,9% в страната). Относителният брой на студентите в областта намалява, достигайки 28,5 на хиляда души от населението (при 33,2 на хиляда души в страната).

През 2022 г. делът на здравноосигурените лица в областта е 93,0% (при 93,5% в страната). Здравеопазването в областта продължава да страда от недостиг на лекари (както общопрактикуващи, така и специалисти) и на болнични легла. Броят на леглата в многопрофилните болници в областта е 3,8 на хиляда души от населението при 5,9 на хиляда души в страната. Броят на преминалите за лечение болни остава сравнително нисък, но предвид недостига на лекари и легла в местните многопрофилни болници жителите на областта вероятно търсят здравни грижи в други области. Коефициентът на детска смъртност остава сред най-ниските в страната – 2,9‰ (при 4,8‰ в страната) през 2022 година. Средната продължителност на живота намалява, но е сравнително висока – 74,0 години (при 71,9 години в страната).

Натовареността на наказателните съдии в областта продължава да е сравнително ниска и през 2022 г. – под 9 дела месечно на съдия (при над 10 дела на съдия в страната). Въпреки това бързината на правораздаване е недостатъчна. Делът на висящите дела е 14% (при 12% в страната).Престъпленията в областта са малко на брой, а разкриваемостта им – сравнително висока и през 2022 година. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 8,9 на хиляда души (при 11,6 на хиляда души в страната). Разкритите престъпления са 57% (при 49% в страната).

Образуваните битови отпадъци в областта продължават да са сравнително малко – 360 кг на човек годишно (при 445 кг на човек в страната) през 2021 година. Делът на отпадъците, предадени за третиране и рециклиране, нараства значително, но остава нисък – 41% (при 74% в страната). Сравнително голям дял от населението живее в селища с обществена канализация (83,7% при 74,8% в страната), но относително малка част от нея е свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води (37,4% при 66,8% в страната) през 2021 година. Към 30 юни 2023 г. относителният обем на инсталираните ВЕИ мощности в област Благоевград е над средния за страната. Делът на горската територия е висок (51,5% при 33,4% в страната), а на нарушената – нисък (0,11% при 0,43% в страната) през 2022 година.

Културният живот в област Благоевград традиционно не е сред най-интензивните в страната и това се вижда и в данните за 2022 година. Броят на посещенията в кината се повишава до 333 на хиляда души от населението (при 590 посещения на хиляда души в страната), в музеите – до 454 на хиляда души (при 619 на хиляда души в страната), а в библиотеките – до 619 на хиляда души (при 584 на хиляда души в страната). Делът на наетите в сектора на културата, спорта и развлеченията е двойно по-нисък от средния в страната. Същевременно областта се представя сравнително добре по показателите, свързани с туризма. Броят на леглата в местата за настаняване нараства до 70,7 на хиляда души от населението (при 54,9 на хиляда души в страната), а реализираните нощувки – до 4799 на хиляда души (при 3739 на хиляда души в страната).